Лозарството и овощарството са двата основни отрасъла, благодарение на които в кюстендилското село Пастух все още има добра почва за перспективно развитие. Също така има подходящи условия за различни по вид туризъм, на първо място от тях е селският. Риболовният и църковният също са подходящи, защото тук има множество запазени исторически забележителности от отминали епохи. Само на километър и двеста метра от селото се намира първата по-запазена крепост от Средновековието, но под формата на останки, а точната й локация е местността Скалето. Тя е заобиколена от две височини, а Градището и Дукяно са само две от имената, с които това укрепление е известно. Може да се срещне още и като Паланката и Калугерица. Крепостният зид се изгражда от ломни камъни, но днес от него също има само останки в южния край на крепостта. Част от стената на височина достига метър и половина и може да се проследи до десет метра дължина.
На един километър южно от Пастух отново има запазено съоръжение от епохата на средните векове, но този път това е църква с името Свети Иван. Лесно може да бъде забелязана, защото е покрай шосето Кюстендил – Бобошево и освен това е на един от бреговете на река Струма. Църквата е едноапсидна и има притвор, а освен това е от типа еднокорабна. Параметрите й са седем и половина на три и половина метра – притворът, наосът и апсидата във форма на полукръг са нейните три основни компонента. Откритият притвор за тази еднокорабна църква е ярък пример за модата на такива църкви по време на Средновековието в западната част на страната. Бигорови блокове и червени тухли са част от използваните материали при изграждането на храма, което трябва да се отнесе през годините от 16-ти век. Тук се използват още и речни камъни, а всички елементи са скрепени помежду си с бял хоросан. Въпреки че е изцяло реставрирана, във вътрешната й част няма запазени стенописи. Тя е изцяло изписана и представлява един от паметниците на българската култура. Освен нея, туристите биха могли да видят още две църкви от късното средновековие – Света Богородица и Света Троица.
За строежа на Света Богородица са използвани ломени камъни, както и тухли и керемиди със спойка от бял хоросан. Отново като предишната църква е изписана отвътре, но днес няма запазени стенописи. През 1906-та година Йордан Иванов прави посещение на храма и на базата на ктиторския надпис прави заключението, че годината на създаването му е 1557-ма. Източната крайна част на селото е мястото на храма Света Троица, който се характеризира със свод под формата на половин цилиндър и отстоящ на левия бряг на Струма. Ломният камък и хоросановата спойка отново са част от изграждането, а има и две вкопани в земята стъпала. Отдихът, риболовът и туризмът могат да се практикуват не само в селото, но и в цялата околност. Клен, кефал и мряна са три от видовете риба, които могат да се ловят. Има и изградено ваканционно селище с името на населеното място, което е разположено върху три декара върху дефилето на Струма.
